Фалитът на физически лица вече е законодателно установен! Длъжниците силно се надяват, че той ще бъде средство за амнистия и ще има опрощаване на стари дългове така, както се надяваха и при въвеждането на абсолютната 10-годишна давност за погасяване на задължения по Закона за задълженията и договорите, независимо от прекъсванията и спирането на сроковете. Възможно е, но не веднага и не е ясно при какви условия (съдът ще преценява за всеки конкретен случай).

Несъстоятелността е универсално принудително изпълнение, което обединява всички задължения към всички кредитори и всички приходи и имущество, които могат да послужат за удовлетворяването на кредиторите, като едновременно с това се следи и за осигуряване на жизнения минимум на длъжника, т.нар.екзистенц минимум, от който същият трябва да се препитава, за да могат да бъдат подсигурени основните му права и свободи, както и за да плаща. Този закон дава възможност на физическите лица да започнат отначало, когато личните им дългове станат непосилни и безкрайно обвързващи. Законът за несъстоятелността (фалита) на физическите лица, приет през юни 2025 г., въвежда правната рамка, чрез която един обикновен човек може да обяви личен фалит и да се освободи от натиска на лихви и разноски, от натиска на съдебни изпълнители, колектори и кредитори. Това не е начин за измъкване, нито за хитруване със системата, а шанс за честен, добросъвестен човек да бъде защитен от собственото си нещастие или житейски срив. Този шанс обаче е еднократен! Трябва да се знае, че след проведено производство второ такова не може да бъде инициирано.

Процедурата започва с подаване на молба пред районния съд по постоянния адрес на длъжника. Тази молба трябва да съдържа ясно и пълно описание на финансовото му състояние – активи, пасиви, всички дългове, доходи и причини за неплатежоспособността. Може да бъде приложена както от самото лице, така и съвместно от съпрузи, стига те да отговарят на законовите изисквания. Основният критерий е лицето да не е в състояние да покрива дълговете си повече от една година и задълженията му да надвишават пет минимални работни заплати. Това е показател, че става въпрос не за временна трудност, а за трайно влошено финансово състояние. Законовият праг от десет минимални работни заплати включва освен главницата, така и лихвите и разноските, които са се натрупали в годините.

За целта на производството се назначаването синдик – лице, което има задачата да следи процеса, да събира информация, да общува с кредиторите и да предлага решения. Този синдик вероятно ще е държавен съдебен изпълнител. Тепърва ще се установява в хода на производството какъв ще е размерът на хонорара на този синдик. Законът казва една минимална работна заплата еднократно за всяко действие, но колко ще бъдат тези действия, никой не може да предвиди предварително. Разбира се, че ще е за сметка на длъжника, тук съмнението е излишно. След разглеждане на обстоятелствата съдът може да постанови спиране на всички изпълнителни производства, начисляване на лихви и други натрупвания, което само по себе си носи огромно облекчение на длъжника. След това започва процес на изготвяне на план за изплащане, който може да продължи до осем години. В този период лицето изпълнява определени задължения, но в рамките на възможностите си. Ако планът бъде изпълняван съвестно, съдът може да освободи длъжника от останалата част на задълженията му.

Добре е да се обърне внимание, че този закон не се прилага за търговци, еднолични фирми и лица, упражняващи свободни професии. Той е насочен към обикновения гражданин, попаднал в тежка финансова ситуация не по своя вина – за майката с ипотека, която остава без работа; за работника, загубил доход след болест; за семейството, задушено от неравностойни кредити и натиск от колекторски фирми. Законът търси баланс между интересите на кредитора и тези на длъжника, като им предоставя участие и глас в производството, като дава време и рамка на длъжника, в която той да се възстанови. Кредиторите могат да предявят вземания, да участват в събрания и да оспорят нереални или укрити данни. Съдът от своя страна следи за добросъвестност, а синдикът има контрол върху поведението на длъжника.

Най-важното, което трябва да се знае, е, че тази процедура не е врата за измама, а мост към финансова стабилност. Не всеки ще бъде допуснат, не всеки ще бъде освободен, но наистина добросъвестният човек – този, който се е борил, който не се е укривал, който е стигнал до ръба – ще има шанс да започне отначало.

Положителното в този закон е обединяването на всички дългове в едно производство, така че да се премахне натиска от различни съдебни изпълнители върху едно единствено имущество и възможността след определен период от време тези дългове да бъдат опростени, а не да се дължи до края на живота, че и след това...

Този закон, макар и влязъл в сила, не може да се прилага веднага. Това ще стане възможно най-рано след 9 месеца от публикуването му в „Държавен вестник“, тъй като от министъра на правосъдието се очаква да издаде заповед за въвеждане в експлоатация на новия модул за производствата по несъстоятелност на физическите лица в Регистъра по несъстоятелност. От своя страна, Висшият съдебен съвет пък има 9 месеца, за да организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност.