Брачният договор е сравнително нов правен механизъм, въведен като възможност с новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., който позволява уреждане на имуществените отношения между съпрузите по начин, различен от този, който предлага законът в лицето на Семейния кодекс. Акцентът пада имуществените отношения, а не върху личните. С брачен договор не могат да се задължат, например, съпрузите да се обичат до живот. Имуществени са отношенията между съпрузите по повод недвижими имоти, автомобили, издръжка за семейството и за децата и др. В брачния договор могат да се включат и разпоредби относно тези отношения на страните в случай на развод, например виновният за развода съпруг да плаща на другия издръжка.

Този договор може да бъде сключен както преди брака, така и по време на брака. Сключен по време на брака, той може да преуреди закупено вече общо имущество от съпрузите, а ако е сключен преди закупуването на такова имущество – може да създаде различна правна конструкция от тази, която дава законът, като предотврати бъдещи спорове и претенции. Когато е сключен преди брака, той урежда отношенията между бъдещите съпрузи по повод имуществото, което ще бъде придобито по време на действието на брачния съюз. Т.е. в един бъдещ момент.

Брачен договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите – което е доста по-изгодно от прехвърлителна сделка. От друга страна, законът не позволява сделки между съпрузи по време на брака им, ако нямат сключен брачен договор или ако не са подписали декларация за разделност на имуществото. След нотариуса брачният договор се вписва в Агенция по вписванията в специален регистър на имуществените отношения.
Брачният договор като вид договор може да бъде развален по реда на чл.87 от ЗЗД, както и да бъде изменен или прекратен.