Когато притежавате само един недвижим имот, той не може да бъде обект на принудително изпълнение. Законът пази покрива над главата ви. Длъжникът колкото и да е задлъжнял, трябва някак да съществува, за да може да плаща дълговете си. За това държавата му гарантира минимални права за осигуряване на неговото съществуване – място, където да живее, определен набор движими вещи, чрез които да съществува.

Не така стои въпросът, ако този длъжник е ипотекирал имота си, макар и единствен. Веднъж учредил ипотека в полза на кредитора си, той се отказва доброволно от защитата, която му дава законът. Тогава кредиторът може да продаде този имот на публична продан, без да се грижи за това, къде ще живее длъжникът.

Несеквестируемостта не пречи обаче имотът да бъде възбранен. Вписването на възбрана пази имота за кредитора, пази го от евентуална негова продажба и отклоняване на средства далеч от кредитора. Когато кредиторът наложи възбрана, длъжникът не може да продава. Ако се налага продажба по каквито и да е причини, кредиторът може да заличи ипотеката само ако получи парите от тази продажба и вземането му бъде удовлетворено или му се предостави друг имот със същата стойност.

Освен ипотеката, има и някои случаи, в които защитата на длъжника отстъпва пред защитата на по-висш обществен интерес - това са тези случаи, които охраняват или правата на детето, които държавата въздига в приоритет (изплащането на издръжка), или публичния интерес - задължения по финансови начети, или задължения, възникнали от непозволено увреждане.