Много често родителите се чудят как да уредят бъдещото наследство между децата си. Има много варианти, които зависят от всеки конкретен случай.

Предварителното уреждане приживе на имотните дела е добро с цел да се предотвратят бъдещи конфликти между децата след смъртта на родителите им. От друга страна, веднъж станали собственици, децата могат да се разпоредят с тези имоти, както и да ги обременят с вещни тежести - ипотеки, други обезпечения и т.н. В повечето случаи родителите остават да живеят в някои от имотите до края на живота си и искат това да им е гарантирано, както от закона, така и от собствените им наследници.

Разбира се, стои еднакво добре и въпросът с бездействието - т.е. не е нужно да се пристъпя към сделка. Особено ако детето на двамата родители е едно. По закон то наследява и двамата. Така че и тук зависи какви крайни резултати се целят с едно такова разпореждане.

Когато се извършва дарение между родители и деца, местен данък не се заплаща. Само таксата за вписване в Агенция по вписвания, нотариалната такса за заверка на акта и хонорар на адвоката за изготвяне на проекта за нотариален акт. При наследяване такси, данъци и хонорари няма, защото собствеността преминава с факта на настъпилата смърт, без да е необходимо да се извършва някакво действие.

За пълнота на изложеното тук трябва да се спомене и хипотезата, в която има няколко деца, но няма имот за всеки от тях. В този случай прехвърляне на собствеността на едно от тях, лишава другите от права върху имота и се явява несправедливо по отношение на останалите. Такова имущество е добре да бъде прехвърлено от всички деца на трето лице, а сумата, която плати последното, да бъде разделена между децата по равно (или както е квотата им според закона).

Възможно е разпореждане и чрез завещание. Прехвърлителният ефект настъпва със смъртта на завещателя, но същото трябва да бъде обективирано по определен начин - в зависимост от това каква форма е избрана от завещателя за самото завещание. Нотариалното завещание прилича на сделка, която поражда своя ефект след смъртта на завещателя, но се вписва в Имотния регистър в момента, в който бъде извършена пред нотариуса. Саморъчното завещание, което се извършва само в писмена форма и обикновено се съхранява от лицето, в чиято полза е направено, е необходимо да бъде обявено.

Решение, което да е еднозначно, няма, тъй като всеки случай е строго индивидуален и следва да се отчетат всички обстоятелства и факти от значение за решението на тази дилема. Затова бъдете достатъчно конкретни и не спестявайте факти, дори и най-неприемливите, пред адвоката си, за да може той да прецени какво е най-доброто за вас решение.