Ное
10
Договорът за наем – спокойното ползване на имота
Този тип отношения са често неглижирани от страните по тях. Темата е обширна и сигурно ще бъде разгърната в няколко статии, в които ще разгледам отделните права и зъдължения на страните по този договор.
В повечето случаи един от двамата (наемател или наемодател) се доверява на агенция за недвижими имоти, която предлага „типов“ договор, или на бланка, намерена в интернет, без да се отчитат конкретните специфики на всяко индивидуално правоотношение. Едва когато последва неизпълнение, другата страна започва да търси начини да се защити. Много често проблемите нямаше да се породят, ако страните ползваха адвокатска помощ при изготвяне на договора.
Едно от основните права на наемателя е правото му да ползва имота, и то спокойно. Не как да е! Това право му е осигурено от задължението на наемодателя за бездействие. Съгласявайки се да отдаде под наем своя имот, наемодателят приема, че самият той се отказва да ползва този имот за договорения период, като позволява на друг да прави това срещу съответното възнаграждение. Наемодателят се е съгласил да търпи действията на наемателя. От наемодателя се изисква въздържане от активности по отношение на наемателя и имота. Това означава да не създава пречки на наемателя да ползва имота, самият той да не влиза в имота, дори и да има ключ!, да не прекратява договора предсрочно извън предвидените в него случаи, да не смущава по никакъв начин наемателя, да не иска наема да му бъде платен по-рано, да не подменя ключа.
На задължението на наемодателя да осигури спокойното ползване на имота резонира правото на наемателя да бъде господар на този имот, разбира се, в рамките на закона и договора. Наемателят има право да разположи свои вещи в имота, има право да влиза и излиза свободно в имота, когато прецени, дори има право да не го ползва, стига наистина това да е желанието му (но това не го освобождава от плащането на наема) – всички тези действия са позволени от закона.
Наемодателят не следва да влиза в имота, докато има валиден договор за наем. Не следва да влиза и ако договорът за наем е развален или прекратен, но наемателят не му е върнал имота. Ще кажете негов е, ще прави каквото си иска. Това не е съвсем така! За да влезе в имота си, наемодателят следва да потърси съдействие от надлежен орган по законоустановения ред – чрез иск в районен съд. Производството е бързо и цели адекватна защита на наемодателя. При успешно проведен иск той ще се снабди с изпълнителен лист и едва тогава със съдействие на съдебен изпълнител ще влезе в имота си. Всичко извън тези действия би могло да се квалифицира като самоуправство – престъпление по чл.323 от Наказателния кодекс на РБ.
В повечето случаи един от двамата (наемател или наемодател) се доверява на агенция за недвижими имоти, която предлага „типов“ договор, или на бланка, намерена в интернет, без да се отчитат конкретните специфики на всяко индивидуално правоотношение. Едва когато последва неизпълнение, другата страна започва да търси начини да се защити. Много често проблемите нямаше да се породят, ако страните ползваха адвокатска помощ при изготвяне на договора.
Едно от основните права на наемателя е правото му да ползва имота, и то спокойно. Не как да е! Това право му е осигурено от задължението на наемодателя за бездействие. Съгласявайки се да отдаде под наем своя имот, наемодателят приема, че самият той се отказва да ползва този имот за договорения период, като позволява на друг да прави това срещу съответното възнаграждение. Наемодателят се е съгласил да търпи действията на наемателя. От наемодателя се изисква въздържане от активности по отношение на наемателя и имота. Това означава да не създава пречки на наемателя да ползва имота, самият той да не влиза в имота, дори и да има ключ!, да не прекратява договора предсрочно извън предвидените в него случаи, да не смущава по никакъв начин наемателя, да не иска наема да му бъде платен по-рано, да не подменя ключа.
На задължението на наемодателя да осигури спокойното ползване на имота резонира правото на наемателя да бъде господар на този имот, разбира се, в рамките на закона и договора. Наемателят има право да разположи свои вещи в имота, има право да влиза и излиза свободно в имота, когато прецени, дори има право да не го ползва, стига наистина това да е желанието му (но това не го освобождава от плащането на наема) – всички тези действия са позволени от закона.
Наемодателят не следва да влиза в имота, докато има валиден договор за наем. Не следва да влиза и ако договорът за наем е развален или прекратен, но наемателят не му е върнал имота. Ще кажете негов е, ще прави каквото си иска. Това не е съвсем така! За да влезе в имота си, наемодателят следва да потърси съдействие от надлежен орган по законоустановения ред – чрез иск в районен съд. Производството е бързо и цели адекватна защита на наемодателя. При успешно проведен иск той ще се снабди с изпълнителен лист и едва тогава със съдействие на съдебен изпълнител ще влезе в имота си. Всичко извън тези действия би могло да се квалифицира като самоуправство – престъпление по чл.323 от Наказателния кодекс на РБ.
Юли
02
Авг
07
Публикувано в: Въпроси и отговори
1558