Това е един от аспектите на въпроса каква цена да впишем в нотариалния акт при една сделка. Водими от икономия на такси и данъци, винаги сме склонни да купим имот на по-ниска официална цена. Но когато решим да продаваме, и то нерядко по спешност, повечето купувачи настоявят да купят на реална цена, независимо от сумата на разноските, по две причини - от страх, защото плащането в брой, първо, е забранено, второ, е свързано с рискове, и от нужда, когато се купува имот с банков кредит.

Когато между покупката и последващата продажба са изминали повече от 3 години, данъци не се дължат. Законодателят е преценил, че когато не са минали 3 години, това навежда на вид търговска дейност, т.е. едно лице купува и продава имоти в кратък период от време и реализира печалби. Щом са налице печалби, следва да се плаща и данък. В този случай данъчната основа се определя по следния начин: от продажната цена по втората сделка се изважда цената, на която сме купили имота, получава се положителна величина. От нея се изваждат 10%, които законът признава като вид разходи, които не се нуждаят от доказване, и разликата се умножава по 10%, каквато е ставката за дължимия данък. Данъкът е дължим едва през следващата година до 30.април, ако сте физически лица, и до 30.юни, ако сте търговци. За целта трябва да подадете съответната данъчна декларация в съответното териториално поделение на НАП. Или ако имате и други доходи, за които подавате данъчна декларация, попълвате допълнително приложение по образец към нея и за това перо.