Проверки от НАП при покупки на имоти

Яну 22

Публикувано в: НАП

134

Проверки от НАП при покупки на имоти

Когато купувате имот, вие плащате немалка цена за него. Разноските по прехвърлянето също не са малки. Най-голямото перо е местният данък, а не хонорарът, който взима нотариуса за изповядване на сделката. Но като цяло сумата е доста голяма. Затова повечето клиенти предпочитат да запишат в нотариалния акт като продажна цена сумата, фигурираща в удостоверението за данъчна оценка, а не действителната цена, която плащат на продавача, с идеята да спестят пари от прехвърлянето. Друг мотив, водещ до това решение, е липсата на доказани доходи от страна на купувача. До тук добре, но! Всяко подобно действие има своето противодействие! Вписвайки по-малка продажна цена, рискувате при разваляне на сделката (да, напълно възможно е!) да получите цената, която е по нотариален акт, а не цената, която действително сте платили на продавача. Това е така, защото според изричната разпоредба на чл.25, ал.9 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност двете страни по сделката декларират пред нотариуса, че цената, вписана в нотариалния акт, е действително уговорената между страните. Тази декларация като част от нотариалния акт представлява факт, удостоверен от нотариуса в кръга на неговите правомощия. С други думи, вашата дума пред тази, дадена по официален ред пред удостоверителен орган, какъвто е нотариусът, не би могла да издържи в едно съдебно производство, в което бихте искали да докажете обратното – че сте дали по-висока цена за имота!

Наскоро нашумя проблемът със сделки на политици за скъпи имоти, които са изповядани на … данъчни оценки. НАП се закани да проверява сделките и да ги разваля, ако установи, че продажната цена е скрита за сметка на данъчната оценка. Защо? Защото по този начин бюджетът на общината страда. Той е ощетен със сумата, която би получила Общината, ако страните бяха вписали действителната продажна цена на имота. Щом бюджетът е ощетен, следват наказания и други неблагоприятни последици за страните по сделката. Ако продавачът по сделката е строителна фирма, продавайки на по-ниска от пазарната стойност, очевидно същата цели да спести ДДС и данък печалба, с които фискът е ощетен. Последиците за търговеца са ясни. Като обезпечителна мярка НАП има право да запечата обекта, да впише възбрана върху имота, както и да разваля такива сделки – тогава всеки получава това, което е имал преди сделката. И тук отново възниква въпросът каква сума е платил купувачът „на книга“ и в действителност. Възниква обаче и един проблем, който не е за пренебрегване – възможността на строителната фирма да върне цената, която е получила за дадения имот. Да, имотът се връща в патримониума на строителя, но той вероятно ще е с наложена възбрана в полза на НАП до пълното изплащане на наложената имуществена санкция. Ако имотите не стигат и ако фирмата е потънала в задължения, следва обявяването й в несъстоятелност. Възможността купувачът да си върне дадените пари намалява драстично. Да не споменавам тук и проблемът коя точно сума ще бъде върната, ако изобщо се стигне до този щастлив за купувача момент.

Сподели:

Предишен пост

Фирми без дейност

Следващ пост

Колекторски фирми и длъжници