Имаме сделка, когато купувачът е предложил цена, а продавачът е приел. Най-сигурният начин да се гарантират уговорките между страните, е да се подпише договор. Този договор се нарича предварителен – страните се задължават да извършат определени действия, чията крайна цел се постига с подписването на окончателен договор пред нотариус, или нотариален акт. Обикновено предварителния договор се сключва в офиса на адвоката. Но не пред нотариус. Няма нужда той да бъде заверяван нотариално, защото от това действие не следва нищо по-различно от обикновената писмена форма, не дава някакви приоритети.

Следващият важен момент е плащането на задатъка (капарото). Ако такъв не бъде заплатен в сроковете по договора, страните изобщо не продължават по-нататъшните действия. В зависимост от уговорките в предварителния договор това може да породи отговорност за плащане на неустойка от страна на купувача, но може и да прекрати договора „по право“, т.е. сякаш страните не са го сключили. Плащането на задатък обезпечава точното изпълнение на задълженията на страните. Преминаването на една сума пари от купувача към продавача валидира съгласието на страните да се обвържат с по-нататъшните задължения.

След като задатъкът премине в патримониума на продавача, същият вече е ангажиран със сделката и следва да стартира набавянето на документи - скица/схема, удостоверение за данъчна оценка, ако е необходимо - удостоверение за квадратура на обект (в случай на липса на такава в нотариалния акт), за идентичност, за адрес и т.н.

Ако купувачът ще плаща продажната цена чрез заемни средства, тук е моментът той да подаде документите за имота, предоставени му от продавача, на банката кредитор, за да може тя от своя страна да се запознае с обезпечението, да извърши оценка относно стойността на обезпечението и в крайна сметка да отпусне кредита. Важно е да се отбележи, че в този момент е твърде късно купувачът да стартира първоначалния диалог с банката, защото тя може и да откаже да даде кредит. А купувачът вече е дал задатъка, респ.ще дължи неустойка, ако банката не отпусне кредита. Как е най-правилно да се подходи?

Купувачът трябва да посети банков клон много преди да избере имота си, за да може банката да се запознае с финансовото му състояние, да оцени неговите доходи, евентуално нуждата от поръчител. Едва тогава след това предварително одобрение купувачът започва да търси конкретен имот.

Когато има одобрение и готовност за отпускане на кредита, се пристъпя към нотариална сделка. Сключването на окончателния договор под формата на нотариален акт се извършва в кантората на избран от страните нотариус (най-често нотариус избира купувачът, или по-точно адвокатът на купувача, защото след като купувачът плаща разноските по сделката, той има право да избира и нотариуса, но винаги може да се уговори и друго). Явяват се всички страни при нотариуса, той изчита договора за покупко-продажба на глас пред страните, те изявяват на глас своето изрично съгласие да продадат, респ.да купят имота и се пристъпя към подписването на акта в 7 еднообразни екземпляра (2 за службата по вписвания, 1 за данъчна служба, 4 се връщат на нотариуса, като от тях 2 остават при нотариуса, 1 - на купувача, 1 - на банката кредитор. Важно е да се знае, че банката кредитор няма право да задържа оригиналния нотариален акт, с който купувачът придобива имота. Фактът, че има ипотека в полза на банката, не означава, че купувачът е лишен от възможността да се разпорежда с имуществото си. Напротив, но трябва да уведоми банката, ако такова разпореждане се извършва. Обикновено в договора за кредит се съдържат уговорки, които задължават купувачът да уведомява банката за всяка промяна, свързана с имота.

Ако имотът се заплаща със собствени средства, то след подписването на акта и преди вписването на сделката в имотния регистър на Агенцията по вписванията купувачът превежда продажната цена на продавача и представя на нотариуса платежното нареждане за извършения превод.
След подписването на акта и плащането на цената нотариусът носи документите по сделката в местната Служба по вписвания, където нотариалният акт следва да бъде вписан в Имотния регистър на Агенцията по вписванията.

Вписването се извършва на същия ден, в който е сключен нотариалния акт. След вписването и обработката на документите (което отнема 3-4 работни дни) вписаните екземпляри се връщат на нотариуса, един от тях се предава на купувача, един на банката кредитор заедно с удостоверение за липса на вещни тежести и смяна на собственост. Документите за банката се носят от купувача в банката, за да може кредитът да бъде отпуснат и сумата директно преведена на продавача. Реално като време продавачът получава остатъка от сумата в рамките на 4-5 работни дни след датата на сделката. Няма опасност от неплащане, защото банката директно превежда сумата след получаване на документите за сделката.