Може би за повечето от тук четящите тя е ясна, но предпочитам да дам обяснение. Масово хората бъркат двата начина за прехвърляне на собственост, защото и двата са безвъзмездни. С други думи дава се имот или друга вещ, а не се получават пари. Това обаче не означава, че и двата са дарение. Или поне не в юридическия смисъл на думата. Да, и в двата случая действието е дар, подарък, но разликата е в момента, в който се прехвърля собствеността, моментът, който прави другият човек собственик.

Дарението е правна сделка, която се извършва пред нотариус. Има две страни – лицето, което дарява, и лицето, на което се дарява. Необходимо е и двете страни да присъстват лично (или с пълномощно) и едновременно пред нотариус, защото дарение е акт, който има нужда от т.нар.приемане. Не можете да дарите, без отсрещната страна да приеме. Не можете да дарите, а другият да не знае за това. И не само това, а трябва да заяви на нотариуса, че приема с благодарност. Насрещното задължение на дарения е... благодарност. Законът държи сметка за морала и етиката. Човек трябва да бъде благодарен за предоставения му дар, не дължи нищо, нито пари, нито друга вещ, дължи отношение! Дареният става собственик с полагане подписа си под дарствения акт, т.е. договора за дарение, заверен от нотариуса. С вписването на този нотариален акт в службата по вписвания (Имотен регистър към Агенция по вписвания) собствеността преминава от дарителя върху дарения.

При завещанието ситуацията е доста по-различна. Завещанието не се нуждае от приемане, за да бъде извършено. Завещателят може да го направи сам, без да присъства лицето, което ще черпи права от него в бъдещ момент. Може да се направи пред нотариус (нотариално завещание), може да е саморъчно и да бъде оставено за пазене при нотариус или саморъчно, което е предадено на лицето, което ще се ползва от него. И най-важната разлика – неговите правни последици настъпват след смъртта на завещателя. Не веднага със създаването му, както е при дарението. Дори и при нотариалното завещание лицето, в полза на което е направено то, не става собственик веднага с вписването му в службата по вписвания (Имотен регистър към Агенция по вписвания). За да породи действие, е нужен смъртен акт.

Характерно при завещанието е, че то трябва да бъде обявено. Не е достатъчно да имате само лист хартия, написан от дядо ви, баща ви или леля ви. Необходимо е да бъде обявено, за да можете да черпите права от него. Какво ще рече обявяване на завещание? Това означава кратко производство, което приключва с вписването ви като собственик в Имотния регистър по местонахождение на имота. Завещанието трябва стане известно на всеки, който се интересува от собствеността на имота. Обявяването му ви прави собственик!